Bечност
И ний огънахме се!
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна!
И сега сме статуи от кал.
Но тъй огънахме се,
че чувствата се изпозобаха
в колосалността на безхаберието.
Ала истините ни
с замах на ярост цапардосаха -
че объркваме се в ежедневието.
И тъй във вечен миг
душите ни от тъпа болка свиват се -
във вечното остават вечно гладни...
(И тъй във вечен миг
ще шепнат в празнотата викове
и перманентно те ще са нещастни.)
Огънахме се!
Оставихме се вечността да ни погълне.
Досринахме каквото бе останало.
Но веч мъртви сме,
a да живеем повече не ще да дръзнем.
Загубихме прегръдката на Цялото!
© Цвет All rights reserved.
