Глупашки бързала за някъде, незнайно за къде,
и ето на, прегазена била, на косъм да умре.
През устните подути сее ругатни и се разкайва,
а после ръчка ме – „Дай хапче, стига се помайва!”
Боляло адски много, навреме не дошла линейка,
а тя лежала там, строшена като суха вейка.
Шофьорът бил невинен и не показал, че му дреме,
дори водица не й дал мръсникът, дявол да го вземе!
Лежи сега с бинтована глава и двата крака в гипс,
а в коридора санитарка смугла хрупа шумно чипс.
Застенва жално пак и тръгват сълзи и сополи.
Не зная що да сторя, смутен от нейните неволи. ...