May 31, 2012, 8:53 PM

Беглец

  Poetry » Love
671 0 0

Игра си с мен една игра,
 печелиш или губиш - питай другите сега.
 В бездната потъвам в(ъв) нощта,
 радвай се на свойта свобода.

 Прониза ми сърцето на мига,
 изтръгна го и го захвърли на пръстта...
 Смачка го без жал и без пощада!
 Върви си - трябва сама да се справя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...