Белег от лято на горната устна
Прави линии нямам, в мойте длани – зигзаг,
някой драскал, каквото му падне,
върху белег на устна слушам с лятото как
мракът мърка гальовен и сладък.
Да повторим дъха си. Не питай защо.
Пожелай си часовник за птици. Готов е.
Имаш белег на горната устна и щом
съм опитала дъжд, а снегът е отровен,
стискам крайче от лято, на самия му ръб,
и се уча с въздишката как да се връщам,
и да тихна с мъглите върху кестенов гръб
по-невидима,... а на вкус да съм същата.
В златно руно на залез есента ни гнезди,
аз съм нота, получила твоето „Грами“,
потърси ме!... до другото лято иди,
под крилото на жерав летя, с оригами...
... Заразени сме с лято, а дъждът ромоли,
сякаш с нас се съблича небето.
Тези птици, които не отлитат, дали
носят белег от лято в сърцето.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
