Jan 22, 2011, 7:10 PM

Бележникът

  Poetry » Other
810 0 0

БЕЛЕЖНИКЪТ

 

Бележникът напръскан е със вар –

стои край мен той неизменно

и като с верен стар другар

споделям свойте откровения.

 

И всеки ден с надежда чака

да разгърна белите му листи,

и сигурно е тъжен вечер в мрака,

ако през деня аз стих не съм написал.

 

Кат’ мен е от слънце обветрен,

с корици, груби кат’ мойте ръце.

И пиша във него унесен,

изливам във него тревожно сърце.

 

Със вар изпръскан е моят бележник.

Преминах толкоз тежки битки,

но все споделям с него чувства нежни

и слова най-красиви изписвам.

 

21.01.2010 г.

София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...