Jul 1, 2011, 7:22 PM

Бели коне

  Poetry
3.8K 1 11

Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и  треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.

Топъл полъх се носи и пали горещи мечти
и копнежи по волност, родени от бяг на копита,
огнедишащи изгреви сипят прозрачни лъчи,
а досадата делнична шарена китка заплита.

Засиява усмихнат под слънцето новият ден,
светла лудост запалва в кръвта непозната омая
и не искам да знам, че измамата хваща ме в плен...
Искам с моите бели коне да достигна безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...