Когато те срещнах и те попитах:

- Кой  застреля крилете?! От какво те боли?!

Ти ми рече: - Мечтата не скита...

Мечтата ми - Скитница, с теб я смених...

Аз те обикнах заради големите бели криле.

Ръка ти подадох, помогнах ти да летиш.

Ние мечтаехме. Светът беше Обич и нищо друго не бе.

Така съм те искал... Така от тебе болеше...

Към тебе летях, а бях опрян на Земята.

Моите черни криле бяха само за мен.

Знаех тогава, че крилете ми побеляха...

Можеше...Имаше... Бели криле моят ден...

На бели криле, знам, че е скъпа цената...

Ти ми ги даде... В Душата и във Очите...

Не можех да туря пръстенче на ръката...

Имах бели криле... Имах  Лъчите...

Къде да ги търся твоите бели криле?!

Щом те целунах - изчезна с панически бяг...

Така съм го искал... Дето беше и дето не бе...

с твойте нежни криле, по-бели от сняг...