Бели щрихи
***
Запърха снега
и със сватбено було
зави Есента,
бавно покри
тъмнината
с копнеж...
тихо пристъпва
навън
тишина...
гали
напъпила младост
със скреж...
***
Снежни пътеки
рисуваше времето
нощем в косите ти,
после разстилаше
топли обятия
в края на дните ти...
тихо приканваше
с жадна порочност -
да те прекърши
и те обичаше
толкова много,
че те довърши...
сега,
като излята от глина
скулптурно -
празна
се взирам
в душата ти...
***
Бели снежинки
плетат по ръцете ни
сребърни нишки,
после политат
над голите зъбери
в танц от въздишки...
нещо пропуснах -
отдавна се стеля
бавно,
с умора -
кани ме сянката,
да поседна
празна на двора...
като постеля е камъкът,
ледено-жаден...
бавно пронизва
сърцата ни
с пристан
измамен...
***
бяло
затишие
бавно
застила
небето
...
бяло
примирие
жадно
заспива
в морето
...
бяло
безбрежие
тихо
замира
в простора
...
бяло
безвремие
вяло
натрупа
на двора
...
бели
са
нощите
звездно
ни канят
на танц
...
с бяла
премяна
времето
спря се
при нас
...
03.01.09
Пловдив
