Белите дробове на слънцето
Белите дробове на слънцето
Поеми си въздух дълбоко и виж
как луната целунала облак
се е сплела с лъчите на лампа
и дишай.
Хвърли в мен камъка объл.
Удари ми страната с критично око
и снеми ми портрета
за улика.
Да се кае, но нека
осъдиш го бързо и
после звездите да хванат
разгулника.
Разпалва въпроси,
защото си съвест,
но свободен след няколко часа
отново
ще търси гърба ти.
Сянка на завет.
Доброто претърсва за пролуки.
Но изгрей ти, небе!
В сиви зли ветрове.
И подай ми камшика на слънцето!
Да го скъсам за миг,
да остане над мен.
Бяло облаче,
топла усмивка.
А тунела на сън
да пребродим сами
като глупави малки неволи.
Поеми си въздух дълбоко и виж
как луната целунала облак
се е сплела с лъчите на лампа
и дишай.
Морето достатъчно обло
се целува с луна
и с една светлина
по-ронлива дори
от въпросите.
Целуни ме наум
след поредния щурм
и стани най-добра алвеола.
Дори въздухът диша
цветята.
© Йоана All rights reserved.
