Белият кораб
Поседнах на пристана, тъй уморен.
Вълните нашепват легенда.
За кораба бял от любов сътворен,
отплуват душите на него.
Те стигат в безкрая до синьо небе,
където се раждат звездите.
Там в облаци нежни любов ги зове.
открили са свят на мечтите.
Разперил платна в синевата лети.
Танцуваща бяла магия.
Далеко, далеко в морето блести
на залеза в огнена диря.
Трепти, като птица белият флаг,
а вятърът носи забрава.
Надежда пътува към Слънцето пак
и Вяра в сърцата остава.
Идеята ми дойде от друг стих за бял кораб, но не съм плагиатствал :)
© Гедеон All rights reserved.
