БЕЛИЯТ ОГЪН В КОСИТЕ МИ...
И днес – пак ми е ден
за празнуване.
Около мен –
на февруари още ухае…
Златна пазвa разкъса денят
и сложи в дланта ми
парченце от светлия изгрев.
Стана ми весело… И толкова
хубаво…
Че и днес дочаках утрото
със белия огън в косите и
със зеленото в двете очи…
Добре дошъл, приятелю мой!
Радвам се!
Ох, как само се радвам!
Ти си… Ти си днес,
най-красивият ми
подарък!
Днес моят дом е без праг.
И вратите му –
широко
разтворени…
Да прегръщам, да ме прегръщат.
Днес ми е ден и прощавам
за всичко отминало.
Ето го виното. Сипвай !
Нека се лей… И
не питай ще дойдат ли
старите гости…
Няма ги днес –
самота и печал
и тъгата я няма
на
будните нощи.
Днес ще празнувам само
с теб.
Благодаря ти! Какъв огромен
букет!
Сълзите ми скътал си тук
и до една събрал си на куп
всичките ми,
изживени минути… Но,
днес ми е ден – и от радост
е позволено да плача…
Че утре,
ако е рекъл Бог,
аз оставам,
а теб
след празника, като
гост ще изпратя.
Полувековно днес
се усмихвам.
Прегръщам душата си -
дъхаща на младо
момиче…
И силно
стискам в шепи всички
останали изгреви…
И се радвам -
че още съм тук
и обичам,
обичам,
обичам.
© Веска Алексиева All rights reserved.
