Белоснежна любов...
Разкъсах сърцето си.
Ако можете, намерете ме!
Дали ще познаете
колко хора обичам?
А колко слънце
има в мен?
Дали цялото щастие
на света
ще ми стигне
да не умра...
ако да,
аз съм безсмъртна...
Намерете ме...
Прегръдката ми
е мисловна...
Измислица.
Фантасмагория...
Обичам ви...
Ако не вярвате, вижте слънцето:
аз съм в него.
Знам, че е банално.
Странно и ненормално.
Обичам ви. Обожавам ви.
Разкъсах сърцето си
почти както слънцето свети.
Но съм затъмнена от себе си.
Тъжна.
Парченцата не са
толкова светли,
колкото любовта ми.
Те кървят в изгрева и
изгарят в залеза.
Те се изправят със
страховете си на война,
с техния мир и с неправдите.
Представете си,
че съм лист хартия,
изписан с любов.
Разкъсах сърцето си.
Ваше е,
непознати.
Никога няма да ви
срещна истински.
Няма.
Разкъсах сърцето си.
И ако ви кажа, че то е поточе,
моля ви да повярвате.
Аз няма да бъда тук,
когато се нуждаете.
Но ще съм ви обичала.
Какво е любов?
Аз бях с вас
винаги.
Вие сте космос,
моя люлка.
Ако ви говоря с мълчание,
аз съм просто аз, но вие
сте
всичко.
Аз съм любов.
Моя любов,
обичам те
и дарявам на света.
Осветявай пътя ми.
Мой човеко,
бъди до мен
поне в мечтите ми...
Умрях в мига,
в който ти си отиде.
Предадох се.
Отказах се.
Остана ми само
да падам със слънцето.
Обичам те.
Обичам те.
© Йоана All rights reserved.
