limeruna (Йоана)
565 3355
9.11.2018 г., 9:16 ч.

Белоснежна любов... 

  Поезия » Друга
564 2 4

 

Разкъсах сърцето си.
Ако можете, намерете ме!
Дали ще познаете
колко хора обичам?
А колко слънце
има в мен?
Дали цялото щастие
на света
ще ми стигне
да не умра...
ако да, 
аз съм безсмъртна...
Намерете ме...
Прегръдката ми 
е мисловна...
Измислица.
Фантасмагория...
Обичам ви...
Ако не вярвате, вижте слънцето:
аз съм в него.
Знам, че е банално.
Странно и ненормално.
Обичам ви. Обожавам ви.
Разкъсах сърцето си
почти както слънцето свети.
Но съм затъмнена от себе си.
Тъжна.
Парченцата не са
толкова светли,
колкото любовта ми.
Те кървят в изгрева и
изгарят в залеза.
Те се изправят със 
страховете си на война,
с техния мир и с неправдите.
Представете си, 
че съм лист хартия,
изписан с любов.
Разкъсах сърцето си.
Ваше е,
непознати.
Никога няма да ви 
срещна истински.
Няма.
Разкъсах сърцето си.
И ако ви кажа, че то е поточе,
моля ви да повярвате.
Аз няма да бъда тук,
когато се нуждаете.
Но ще съм ви обичала.
Какво е любов?
Аз бях с вас
винаги.
Вие сте космос,
моя люлка.
Ако ви говоря с мълчание,
аз съм просто аз, но вие
сте
всичко.
Аз съм любов.
Моя любов, 
обичам те
и дарявам на света.
Осветявай пътя ми.
Мой човеко, 
бъди до мен
поне в мечтите ми...
Умрях в мига, 
в който ти си отиде.
Предадох се.
Отказах се.
Остана ми само 
да падам със слънцето.
Обичам те.
Обичам те.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??