Белязана
Белязана съм с болка една -
да те обичам цял живот.
Да не срещна вече любовта
и да съм влюбена до гроб.
Да пея само тази жална песен:
,,Обичам го, но той не ме обича''.
Да съм тъжна като самата есен
и в любов до край да ти се вричам.
Да няма кой да върне радостта ми,
да не погледна друг след теб.
Да няма кой да те изтрие от паметта ми,
белязана съм с мисълта за теб.
И пак белезите в мене ще личат
пред всички, докато съм жива.
И раните в мене ще кървят,
едва ли ще съм с друг щастлива.
На челото ми с черни букви ти написа:
,,Скитаща душа без мен си, разбери!''
До края ти с любовта си ме ориса,
да те обичам ме беляза ти.
Сигурно сега съм по-красива отпреди
и изглеждам много променена.
Да страдам ме беляза ти
и да бъда дълбоко наранена.
Сигурно ме гледаш отдалече,
тъжна ли изглеждам пред света?
Как дори не се усмихвам вече
и влюбена в теб, погубвам своята красота!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Изпитвах същите чувства точно когато бях на твоите години. Да срещнеш несподелена любов точно когато сърцето обича, бих казала, с най-голяма сила, това е несправедливо. Но Фери е права, времето наистина лекува! И вярвай, че всички страдания, които ти поднася живота те правят по-силна! Поздравявам те за стиха,много ми хареса!
