Бемол за вълнолом и есенни платна
Да вдигнем сините платна на радостта –
за ден, за два - докато можем!...
Когато дойдат бурите, повярвай ми –
със нежността си ще ги спра
и ще направя всичко – даже невъзможното…
И пак ще седна на вълнолома на нощта,
но този път с единствената мисъл, че те имам.
Ще възхваляват раците огромната луна
и невидели ме – по твой адрес ще шепнат критики…
Ще се завърне вятърът със мисъл за жена –
невъзможна – като много истини…
Но съзрял те във прегръдките ми –
ще зашепне имена,
които помни, но не преоткрива…
Обърнал гръб на всички – като кристалче ще те пренеса
до ласкавите пръски на прибоя,
където сливат се платна и лунна светлина,
за да останеш само моя…
© Красимир Чернев All rights reserved.
