Бенковски

Апостоле, къде си, къде си ти сега,

пак да вдигнеш народа за борба?

С хвърковата си чета ти просто летя,

за братство, равенство и за свобода.

Смел, ти огъня и стихията бе някога,

спечелил сърцата на своите братя.

С ум и опит вдигна българина на борба,

против петвековната турска тирания.

Загина ти за България в неравна борба,

горд мъж, борец на родината за свобода.

Остави светла диря по нея други да вървят,

твоя пример да последват и да победят.

А сега възседнал коня ни гледаш от небето -

как братята ти сиромаси пак са на полето.

И чорбаджия пак размахва своя камшик,

наведени работят без ропот, без стон, без вик.

И българин за българина не е брат,

за пустата пара', те ще се избият.

Прав е винаги този, който е богат,

а народа ти, българския, тъне в немотия!