Бенковски
Бенковски
Апостоле, къде си, къде си ти сега,
пак да вдигнеш народа за борба?
С хвърковата си чета ти просто летя,
за братство, равенство и за свобода.
Смел, ти огъня и стихията бе някога,
спечелил сърцата на своите братя.
С ум и опит вдигна българина на борба,
против петвековната турска тирания.
Загина ти за България в неравна борба,
горд мъж, борец на родината за свобода.
Остави светла диря по нея други да вървят,
твоя пример да последват и да победят.
А сега възседнал коня ни гледаш от небето -
как братята ти сиромаси пак са на полето.
И чорбаджия пак размахва своя камшик,
наведени работят без ропот, без стон, без вик.
И българин за българина не е брат,
за пустата пара', те ще се избият.
Прав е винаги този, който е богат,
а народа ти, българския, тъне в немотия!
© Валентин Миленов All rights reserved.
