Бермудски сатен
Бермудски сатен
Задъхан бурно, стенещ в сън облян,
видения връхлитат ме… вълнуват!
В поета бледен- капитански блян,
на вахта нощна страстите бушуват.
Загара пламнал в перлен дим гори.
Къдрици облачни мълниеносно
докосват с блясък медните гърди,
сърцето ми заливат смъртоносно.
Подгонени неврони, взрив, пасажи-
отломки нервни в грохота свиреп!
Водовъртежно омагьосващи талази-
вихрушка бясна тласка ме към теб.
Откъсна котвата вилнеещия щорм,
изплаши грижите ми чайка ужасена.
Триъгълник Бермудски ли… Нос Хорн!
Потънах в бурята- зовеше ме сирена.
Прибоен екот, цунами гръб извива,
ангелски тъпан бие в глъхнещи уши!
Бутилка ром сърцето с тост разбива-
пиянството ми от любов крещи.
Бурята стихна, жив ли съм не зная?!
Звезди жужат, светулки побеснели.
Мъжът на мостика отплува в рая
преследвайки компаси полудели.
Зеници две- среднощни пеперуди,
плениха ме в безпаметни лагуни!
Лежа без шапка- имах ли бермуди?
Паранормални са сатенените дюни.
© Борис Борисов All rights reserved.
