Беше ден за Обич и Надежда
БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! –
пали си свещица с нас във храма – и я къта в благата си длан,
вчера – от пазарчето, на мама купи обечки и син гердан,
поседя със мен на халба бира, сетне: – Лека нощ! – ми пожела,
и видях как грейват из Всемира босите Господни ходила,
грешен, малък, слаб и недостоен, своята молитва промълвих,
дълго на писалището свое късото „Сполай Ти!” писах в стих,
дишах – днес поне така изглежда! – въздухът не чини пет пари,
беше ден за обич и надежда, с който Господ всинца ни дари.
© Валери Станков All rights reserved.
