Беше нощ..
Беше нощ, изпълнена с наслада,
огряна от смъртта на падащи звезди.
След дните на борба и липса на пощада,
чувствах радост, както никога преди.
Вървях без посока по хладния пясък.
До сега правех така и в живота.
Вчера заслепи ме непознатия блясък
на осеняваща мисъл, приета с охота.
Бях плаха, срамежлива и затворена.
Държах болката в душевната утроба.
Бягах като вълчица от стадото прогонена,
заедно с вярата, че преследва ме прокоба.
От себе си премахнах безпочвения страх,
превръщащ ме в мекотело неуверено.
Почистих го с кърпа като полепнала прах
и се насладих на щастието намерено.
И продължавам по хладния пясък да ходя,
с разбиващи се в краката ми опасения.
Неувереността до изхода ще съпроводя.
И ще посрещна с усмивка новите спасения.
© Биби All rights reserved.
