Беше някога
Болно влюбен в теб бях.
Ти бе мойта Мадона -
с това тяло за грях
и очи на икона.
Смело скачах в дуел
с всички - с Дявола, с Бога,
със едничката цел:
Да си моя! Да мога
от очите ти звездни
светлината да пия,
да изчезна във бездни,
от света да се скрия.
Ти, обичана истински,
мое Слънце да бъдеш.
Беше толкова искрено...
Недей да ме съдиш!
Ти душата ми взе.
И днес, щом те срещнах,
споменът ме превзе,
в кръвта лумна горещо..
Твойто тяло за грях
няма, няма го вече.
Във количка, видях,
спеше малко човече.
Ти прошепна без думи,
със очите - не с устните:
"Прости! Бях безумна.
Моя обич... пропусната!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
