Бесило ли да беше или камък?...

Омръзна ми от тебе да си тръгвам.
Уморих се от умората ти вече.
Бесило да ми беше, ще възкръсна
след примката на твоята обреченост.
Насила ще стоя. И да не искаш.
Как биха те оставили очите ми?
Как в този свят с лъжовни истини,
да бъдеш безлюбовно, ничия?
Защото няма сила на земята,
от моите ръце да е по-здрава! 
Една любов тъй, необятна 
способна само да ѝ подръжава... 
И няма, няма да си тръгвам повече! 
Макар, че адски много ми тежиш. 
Да беше камък с кръста ми надгробен - 
тъй нямаше поне да ме болиш... 

Стихопат. 
Danny Diester