на Бета Наур
Нашенката Бета
стана парижанка.
Из Париж зашета
пуста калпазанка.
Изостави къра,
че е тя мадама.
Ту се вре в ЛувЪра,
ту пък в Нотрдама.
Калеврù обула,
вее си байрака.
Айфелова кула,
Триумфална арка,
Монмартъра, Сена,
по Шанз Елизето...
Кипра начервена
фръцка вред дупето.
На село да кисне
не ще вече Бета.
Няма да ù писне
из Париж щом шета.
© Борко Бърборко All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
