(Без)адресно
"...И не знаеш,
защо със коприва,
превързваш си раните.”
~Endless~
И понеже мълчиш, и понеже ми липсваш,
и защото не спирам да мисля за теб -
този мъничък стих, тази тиха молитва
ред по ред се превръща в пореден куплет,
сипва в раните сол и превързва с коприва,
но, за радост, едва ли ще видиш това -
ти не знаеш, нали?...Аз нарочно прикривам
всеки малък куплет, всяка капка тъга
зад дебела стена, зад безчувствена маска...
Ти не бива да знаеш - така е добре!
В тези дни за любов, в тези нощи за ласки,
във които до теб някой друг ще се спре -
някой, който е там, който не е измислен,
ти - със него щастлива, той - със тебе щастлив,
по-добре да мълча... Мълчешком ще дописвам
този тих, безадресен, незапомнящ се стих.
© Засегабезиме All rights reserved.
