Без да знаеш
Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд,
за да крачиш по-бодро и леко.
И набъбва лозата във грозд
не за твоята чаша с утеха.
И липата през юни цъфти
не защото с любов я поливаш,
а защото след дъжд и мъгли
ѝ се иска да бъде красива.
Сред дерето реката шуми,
безучастна към всякаква жажда.
И в небето изгряват звезди
не защото страстта ти ги ражда.
Не пресмятай какво си желал
и какво, в крайна сметка, получил.
Всяка стъпка към мен си вървял,
без да знаеш, че вече се случвам.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
