Mar 25, 2015, 10:03 PM

(без)действие

  Poetry
675 0 0

(Без)действие

 

Мога ли да те погъделичкам?

Харесвам да те гледам...

да настръхваш...

и за мен ти да мислиш,

в мислите си те събличам.

 

Да, започвам да прониквам,

в твоята глава,

затвори очи,

пръстите ми усети

как плъзгат се по твоите бедра.

 

От близостта започна да гориш,

позволи да бъда лед,

за да се поохладиш.

Ще ти шепна нежни думи,

за да махна границите по между ни.

 

Отпусни се в моите ръце,

аз рисувам с тях по теб,

отдай им се...

Виждам потреперваш ти при мисълта,

за любовната игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...