Mar 25, 2015, 10:03 PM

(без)действие

  Poetry
678 0 0

(Без)действие

 

Мога ли да те погъделичкам?

Харесвам да те гледам...

да настръхваш...

и за мен ти да мислиш,

в мислите си те събличам.

 

Да, започвам да прониквам,

в твоята глава,

затвори очи,

пръстите ми усети

как плъзгат се по твоите бедра.

 

От близостта започна да гориш,

позволи да бъда лед,

за да се поохладиш.

Ще ти шепна нежни думи,

за да махна границите по между ни.

 

Отпусни се в моите ръце,

аз рисувам с тях по теб,

отдай им се...

Виждам потреперваш ти при мисълта,

за любовната игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...