May 23, 2006, 8:35 PM
Без дом,жена и деца
До една порутена
от времето и бурите постройка,
свил се е един човек.
Той няма нищо,
никакво имане.
Но не мизерията му е трагедия.
Трагедията му е в това,
че някога имал е
дом, жена и деца.
Някога, а сега няма нищо.
Няма какво да топли неговата душа.
Няма никакво имане,
но не това е неговата беда.
Бедата му е,
че е сам,
сам без дом, жена и деца.
от времето и бурите постройка,
свил се е един човек.
Той няма нищо,
никакво имане.
Но не мизерията му е трагедия.
Трагедията му е в това,
че някога имал е
дом, жена и деца.
Някога, а сега няма нищо.
Няма какво да топли неговата душа.
Няма никакво имане,
но не това е неговата беда.
Бедата му е,
че е сам,
сам без дом, жена и деца.
© Карина Кирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много се повтарят думите.Не си успяла да изразиш по-силно тъгата и обречеността, която може би си искала да опишеш.
-
5,85 малко се губи ритъма от време на време! Поздрави!
-
Тъжно е, Карина. Но това е реалността. Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
