Feb 15, 2007, 2:06 AM

Без думи

  Poetry
1.2K 0 3
Без думи говори ми
остави очите да те водят!

Без думи съблечи ме
остави ръцете да работят!

Без думи ме целувай
остави езикът да говори!

Спри сега. Погледни ме.
Не искаше ли туй да видиш?
Как треперя и се моля за пощада.
Не, недей ме съжалява...
защото дълго чаках на площада
да ме зърне твоя поглед неуморен.

Сега съм твоя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Велева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...