Постой, дочуваш ли сега
диханието ми във мрака
и огънчетата в кръвта,
които тъй отдавна чакаш.
Постой, усещам те така,
като оазис сред пустиня,
целувките ти са дъжда,
превърнал ме до теб в богиня.
Постой, погледай ме в захлас,
пусни небето помежду ни
и случващото чудо в нас
да запечатаме без думи.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
