Моля те, мълчи. Боли ме от това,
че с непосилна тежест се нагърбваш.
На рамото ми предано склонил глава,
се мъчиш да докажеш,че съм първата...
Недей да криеш, всяка минала жена
е вземала по мъничко от тебе.
Раздавал си се щедро, но сега
за другите си станал непотребен.
Не вярвам, грешнико непричестен,
за теб да бъда първа не мечтая.
Разбрах отдавна, че си търсил в мен,
най-истинската, без и сам да знаеш.
© Юлия Барашка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
