Feb 19, 2012, 1:05 PM

Без думи

  Poetry » Love
956 0 6

Моля те, мълчи. Боли ме от това,
че с непосилна тежест се нагърбваш.
На рамото ми предано склонил глава,
се мъчиш да докажеш,че съм първата...
Недей да криеш, всяка минала жена
е вземала по мъничко от тебе.
Раздавал си се щедро, но сега
за другите си станал непотребен.
Не вярвам, грешнико непричестен,
за теб да бъда първа не мечтая.
Разбрах отдавна, че си търсил в мен,
най-истинската, без и сам да знаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...