Dec 29, 2007, 8:04 AM

Без думи...

  Poetry
873 0 13
***

Разкъса се от сухота гласът ми...
Повърнах думите си в мен...
От крясъци напука се светът ми...
и глухо се отчупи разкървен...

По острови го сричам полудяла...
и пъзелно сърцето си лепя...
Но липсваш ти, за да съм цяла...
без тебе съм недъгава душа...

Ще бъдеш ли поредната ми рана?
По кръпките си мога да чета...
Там пише, че смъртта е няма...
когато ме обичаш в тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...