Без лице
Не прогледна и не чу във тишината -
черен поглед, вкопчен е във бяла сянка.
Вместо сърце, притискаш празнотата,
да се запълни, а аз ставам все по-жалка.
Отмервал си минути в безпаметно чакане.
Часовникът ти луд е останал без стрелки.
Крилата, насечени от последно замахване,
се свиха - превити, в насълзени очи.
Бях щастие, бях огън и вяра, бях цвете.
Бях полет безкраен. Бях светло синьо небе.
Черен поглед, днес е за мен изплетен.
Бяла сянка, застинала до тебе без лице…
© Силвия Илиева All rights reserved.
