Знам, ти илюзиите ми разби
на четири посоки.
Знай, по-силна станах от преди,
очите си пред теб отворих.
И няма да те пусна аз,
от огъня ти се опарила.
И няма да потъне в прах -
олтарът чист ще го опазя.
Донесе моя листопад,
пак огнен, неуморен, жаден.
Ще бъдеш същия насъщен хляб -
небесна свята манна.
Знам, тъй реши и отлетя,
дори не се сбогува.
Знай, всичко мога да простя,
че без любов - живот не струва!
© Мариола Томова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
