Без любовта
Слънцето загуби блясъка си,
дъгата - цветовете си,
звездите - очарованието си
и небето посивя!
Така се чувствам аз сега.
Без любовта!
Мога да полетя.
Мога да изкрещя.
Но нищо няма смисъл,
когато не си до мен сега!
Всичко давам да усетя тръпката от дъжда,
но не сама, за да мога да й се насладя.
Всичко давам за шанса на любовта,
защото искам искрено да се върне тя!
Да зърна усмивката незабравима,
та да се върне слънчевият блясък.
Да зърна красотата на очите ти,
та да се върнат цветовете на дъгата.
Всичко давам да те видя!
Та да се върне звездното очарование
или просто да върна дните,
за да посинее небето.
Небето, което казваше, че обичаш!
© Габриела Георгиева All rights reserved.
