Jul 22, 2011, 9:12 AM

Без минало

  Poetry
1.3K 0 6

 

 

родината ми е следобедната баница

приготвена с много любов от баба ми

за хлапетата в двора

бъдещето ù

нейното продължение

 

порасналото до настояще бъдеще

днес дъвче по навик и с отвращение

следобедната баница

плюе в двора

и не помни какво да продължaва

 

 

 

 

Започвам една поредица, която принципно не е в този ред и носи заглавието "Без ресто", заради един конкретен човек тук, разбира се той/тя и представа няма. Но е моят начин да покажа подкрепа и разбиране... Ако стигне до него/нея и разбере... ще е хубаво :)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идеми Дойдеми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...