Навън вали, гърми, трещи.
В мен избухват хиляди звезди.
Мъгла прегръща с бял воал моята душа.
Не искам вече да съм тук... на ничия земя.
Искам да се прибера и да видя отново своя свят.
В очите ми да бъдат отразени светлините на любимият ми град.
Сега разбирам защо музата изчезна изведнъж и все по-трудно е да пиша.
Някак душата ми затворена е и не може тя да диша.
Чудя се какво ли да напиша, листът празен ми се смее.
Знам, че за няколкото реда той единствено копнее.
А аз седя и чакам от някъде идея да ме осени...
Но колкото и да се мъча, гледам само в белите стени. ...