Без нищо в замяна (и излишен фарс)
сгушваш се до мене пак.
За топлото внимание живееш,
… в този свят повява хлад.
Очите ти проблясват в мрака,
разхождаш мислите ми вън
И посядаш на леглото плаха,
с милувки, търсещи неземен сън.
… влизаш бавно, потропвайки по теракота.
На фотьойла седнал съм - глупак.
Приближаваш се с тази дивност на живота
и буташ чашата с коняк.
Стъклото се разпръсна настрани,
но ти поведе ме с уверените стъпки,
независимо дали ще се нараним,
нозете ни изпиха кървавите глътки.
И слънцето изгрява жадно.
Кървави очи прокрадват се в съня.
Мъркаш като тигър плавно,
донасяш котешкия чар на вечността.
Годините изнизват се с вятъра.
В прегръдките ми ти оставаш.
Далеч в миналото заиграваш
и напред към бъдещето - „някога”.
Влизам, лампите запалвам.
На вратата посрещна ме със глас
и целуваш бързо с наслада.
Без нищо в замяна и излишен фарс.
© Рефицул All rights reserved.
относно онзи ред, предпочитам да остане така, защото ако е "независимо дали ще се раним" то тогава има двойнствен смисъл, а аз искам да остане само 1 в случая. Относно съюзите може би пред …глас ще е добре да е „със” за да има равностишие с последния ред, но „с наслада” просто самия израз си звучи по добре с краткия. Но наистина благодаря за критиката и се надявам да получа още такава. Поздрави