Без обещания
Не знам била ли съм преди
онази, която с коси от злато
завивала е нощите ти;
или пък другата, деня ти
обсебвала с омая непозната.
А може би била съм не една
през времето различна:
идвам и си отивам без следа
и само сърцето ти усещало е
с тебе ли съм и кога...
И колко без сълзи си плакал
с ръце самотни в мрака,
прегръщал си си сам съня,
и от тишината дори те боли?
А далече от хоризонта е утрото
живата рана в теб да изсуши.
Но знам, сега съм тука,
ще се преродя в капчука
нощите ти да броя,
вятър ще съм - ще те галя,
ще те слея със безкрая.
И когато мракът непрогледен
нощем на прозореца приседне,
ще съм твоята звезда,
и няма да си тръгна с обещания,
че си отивам, за да се завърна,
а ще остана, защото искам
времето докрай да задържим!
© П Антонова All rights reserved.
