Без обич,
животът ти е празен миг, във вековете.
Докато се усетиш, той вече е изтекъл!
Така и увяхваш, като откъснато цвете,
от което, дори и Бог, се е отрекъл!
Без обич,
от непорочно облаче в небето,
превръщаш се в огнена стихия,
в пороен дъжд, който всяка добродетел,
от душата ти ранима, опитва да измие!
Без обич,
остават мечти, топлите думи и ласки. ...