Без обич
Без обич,
животът ти е празен миг, във вековете.
Докато се усетиш, той вече е изтекъл!
Така и увяхваш, като откъснато цвете,
от което, дори и Бог, се е отрекъл!
Без обич,
от непорочно облаче в небето,
превръщаш се в огнена стихия,
в пороен дъжд, който всяка добродетел,
от душата ти ранима, опитва да измие!
Без обич,
остават мечти, топлите думи и ласки.
Мигове на нежност, дремят някъде в теб.
Спомените изгубват свежите си краски.
Избледняват снимки, в някое чекмедже.
Без обич,
изгубваш се ти, в измеренията на времето.
Луташ се, търсиш проблясък, утеха.
Така и увяхваш, като откъснато цвете,
от което, дори и Бог, се е отрекъл...
© Пепа Деличева All rights reserved.
Развълнува ме, много ми хареса стихът ти, както и всички до сега! Неизчерпаем извор си Борко! Благодаря ти от сърце! 
За сметката, за първата вноска (да не забравиш разписката) 
