Jul 30, 2025, 12:32 AM

Без покана

  Poetry
223 5 11

Къде да тичам-и защо (?)

да се вреждам за покана?

На трапеза за избрани 

и с хляб от чуждо тесто...

 

Все още кимат:"Ей,ела!

Не стой встрани от пътя!"

В царството на търтеите 

няма ароматен мед от пчела. 

 

И си тръгвам примирен-

събирам билки лековити.

Трапезата на моя летен ден 

е длан за топло ръкостискане. 

 

Ще ви почерпя с билков чай.

И душите си ще да разтворим!

Ще ухае трапезата на двора, 

като цветя от младостта на май! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...