Без посвещение
Без посвещение
Ще ме „излъжеш”.
В тебе ще се влюбя.
А после...
Кой ли знае след това?!
С безсъници ще ме загърнеш.
Ще боли от смисъл.
Ще ме зачеркнеш.
Аз ще те допиша със ръка.
Ненацелуван си.
От тази, за която
ми каза, че мечтаеш
цял живот.
И неизстрадан си.
Защото те е чула
и все така мълчи
на твоя зов.
Студено е.
Ще пренощувам
във мечтите ти.
Ще те изплача.
После в мене ще те скрия.
В сърцето си –
на топло и на сигурно,
защото ти направи ми магия.
И във нощта ти,
като самодива бяла,
ухаеща на ласки теменужени,
ще идвам – обич закопняла...
При теб!
Защото си ми нужен!
На...
(той ще разбере)
© Елмира Митева All rights reserved.
