БЕЗ ПРАВО НА ВРЪЩАНЕ
Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен.
След изгрева вече е вчера,
и утре ни мята в галоп,
летим и пълзим, с луда скорост,
в центрофугата на съдбовен въртоп.
С немилост брои календарът минутите,
и в мигове всеки спомен превръща,
докато разпилее ги някой ден вятърът
без право на замяна, без право на връщане,,,
© П Антонова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
