Без страх! И сега!
Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам.
Две праскови имам. На теб ще ги дам.
И мисли танцуват в кръвта пирует.
На сън и на яве от мен си приет.
Не се колебай ти! Пристигай! Ела!
Обвързани вече са дух и тела.
Готов ли си всичко докрай да дадеш?
Дори, ако трябва, за мен да умреш?
Съзирам те... Идваш! Броя стъпала...
До днес как ли жива без теб съм била?
Страхът ми отлита. Разпервам ръце.
Ти ласото хвърляш над мойто сърце.
В стихийно танго сгорещената плът,
пригазила разум, за чувствата път
прокарва по голото рамо с език,
по-остър от сабя, от пика и щик.
И капки втечнена по женски нега
към риска се втурват. Без страх! И сега!
© Мария Панайотова All rights reserved.
