Захаросани портокалови корички
„И капки втечнена по женски нега
към риска се втурват. Без страх! И сега!”
Мария Панайотова
Толкова съм мокра, че ще се претопя в шоколада на очите ти, като дъхав ванилов сладолед, посипан с портокалови корички. Усещам горещия ти дъх да лази по врата ми. Настръхвам! Желанието да поема риска и да скоча във вихрушката на чувствата е толкова завладяващо, че… омеквам. Нима не виждаш? Не знаеш ли колко силно тупти сърцевината ми? Колко само съм мокра? Капчиците сладка роса блестят… Приканват. Затварям очи. Асансьорът ни въздига към онова, което трябва да се случи. Тук и сега. На момента! Искам го! Ноздрите ми са изпълнени с аромата ти. В съзнанието ми изникват дългите редове на разцъфтели портокалови дръвчета. Всеки трепет и горещ полъх от твоето сърце ме карат да виждам как растат плодовете и как узряват. Портокали. Ярки и слънчеви, разнасящи цитрусов дъх из потайностите на сърцата ни и омайващи с вкуса си умовете и сетивата ни. Казвала ли съм ти, колко много обожавам захаросани портокалови корички? А колко обичам самите плодове? Те са събрали в себе си най-слънчевото от слънчевото по света. Те са като живота и любовта. Като страстта, разгоряла се из вените ни.
Потърквам сочният едър плод по бузата си. Усещам как сладкия тръпчиво-лепкав сок се крие в сърцевината му. Също както при теб. Ароматът не ме лъже. Прокарвам език по устните си и долепям до наситено оранжевата повърхност. Сладост и горчивина. Като нас! Като любовта… Ще изпием ли сладкия сок, отхапвайки от сочните парченца? Можем ли, след такава сладост да оцелеем? Да останем същите? Не! Това е отговорът ми на последните въпроси. Нито ти, нито аз ще останем, каквито сме, след този пир. И не, защото ще те окова в невидимите за теб окови… Не! И не защото ти ще отдадеш всичко от себе си. А защото, аз ще се отдам всецяло – с душа, със сърце и тяло. И ще бъда истинска, все поглъщаща и стихийна. Ще бъда и вода, и огън, и въздухът в гърдите ти… Ще бъда земна в страстта и ураганна в емоциите си. Плаша ли те? Устните ми бавно се галят, прихлупвайки се една друга. Знаят, предвкусват сладката горчивина от целувките ти. Усещам учестения ти дъх. Завихря се! Ръцете ти ме докосват, като ефирни лебедови пера. Настръхвам! Всичките плодове скрити в женствеността ми, очакват да бъдат откъснати и вкусвани до припадък. Препълнени са и сочни. Вратите се отварят. Ръцете ти се плъзват по кожата на гърба ми. Обхващат. Усещам трепета им. Прекрачвам, а ти си плътно зад мен. Няма връщане назад. Обгръщаш ме и ме обръщаш към себе си. Очите ти горят. Разтопеният шоколад в тях ме омайва. Сочността на устните ти, дъхът на портокалов цвят. Разнежващ, разтичащ се сок… Откъсваш най-фините звуци от гръдта ми. Спираш само колкото да погалиш всичката пълнота на душата ми. Ароматите ни се сливат – горещо какао и цитрусов сок. Вкусът от другият избухва и обладава сетивата ни. Няма връщане назад.
Опитваш от вкуса на плодовете и… повтаряш. Колко е гореща нощта! Колко е жарко в стихията на сбъднатите копнежи! Ще ме изпиеш ли докрай? Ще стигнеш ли през светлината, до белотата на нажеженият копнеж, до негата на вкусните парченца плод и лепкавият дъхав сок? Без време, без да следим непрестанният бяг на стрелките и без обяснения. Ще бъдеш ли мой, защото аз вече съм твоя?
Благодаря за вдъхновението, Мария!
Светулките ти осветиха вътрешната ми муза.
Това е от мен, към влаковата композиция от вдъхновяващи се творби.
Благодаря Аделина за удоволствието да създавам подобни текстове! :)
© И.К. All rights reserved.
