Без сълзи
Юнски вятър със дъх на море
сплете в луда къделя звездите,
после залезът стана солен
и обагри във пурпур мечтите.
Огнен спомен нахлу като вик,
като вихър отнесе тъгата –
обичта ми покълна във стих,
в който пак се роди красотата.
В миг изтрих всички тъжни сълзи.
Пак те търся в деня си задъхан.
Само с огъня в твойте очи
мога в нови мечти да възкръсвам,
да жадувам отново небе,
да съм вярно и тръпно начало,
да прегръщам дъгата с ръце,
пак от страст да изгарям до бяло.
И в света, от лъжи наранен
ще остана най-вярната истина,
тази, дето съня ти краде
и е вечно във твоите мисли.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
