Без сълзи!
На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка,
носле и кихна. После дваж и триж
и слънчев лъч, и мен погъделичка.
Виж, светло е навън, а още спиш,
вън котките играят си, на жмичка.
Минутка още нека е така...
И сънен дъжд по миглите да свети...
Косите милва сбръчкана ръка.
Дошъл си, дядо! Добър ден! Къде ти...
Аха, в гласа ми плач да пропълзи
годините ли? Нищичко не значат!
И чувам: "Ставай, Надя! Без сълзи!
Големите момичета не плачат!"
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, момичета!
-
❤❤❤
-
❤️
-
Мило и красиво за любим човек!
-
❤️
-
Така е, Дани. Благодаря!
-
От хубавите хора се раждат топли спомени. От тях любовта прелива в стих. Прекрасен и благодарен като твоя, Наде!
-
И аз те прегръщам, Марийче! Весел го помня, все се шегуваше. Разказваше ми за бедното си детство, за Мусолини. Когато му четях писмата (той беше неграмотен, но не се издаваше), от близките му все казваше: — "Кметица ще те направим, на Гросето". (италианско градче). Спомени...
-
Те плачат само в стиховете си. А тези сълзи намират бързо тези, които вече са се преселили в отвъдното. Прегръщам те, Наде!😍
-
Нека му е лек пътя, през отвъдното, Наде!
-
Не ми е роден дядо, Мини, но много ме обичаше. И аз него. Днес се навършват 9 години, от както не е тук. Физически. В момента се усмихвам, през сълзи.
-
Много скъп спомен, Наде, сякаш сме се разчувствали заедно, аз за баба, ти за дядо! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в усмивка светла утрото набръчка,"
Вдишах поезия! Благодаря.