Без сълзи!
На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка,
носле и кихна. После дваж и триж
и слънчев лъч, и мен погъделичка.
Виж, светло е навън, а още спиш,
вън котките играят си, на жмичка.
Минутка още нека е така...
И сънен дъжд по миглите да свети...
Косите милва сбръчкана ръка.
Дошъл си, дядо! Добър ден! Къде ти...
Аха, в гласа ми плач да пропълзи
годините ли? Нищичко не значат!
И чувам: "Ставай, Надя! Без сълзи!
Големите момичета не плачат!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
