Без тебе мога да живея,

без теб, без твоята любов.

Без теб пак силно ще се смея,

макар без теб животът да е суров.

Без тебе мога, но не искам,

с теб свикнах, с твоя глас.

Без теб с мрака трудно привиквам,

с теб бях щастлива аз.

Без теб в сълзите намирам утеха,

а бе ме учил усмихната да съм.

Без теб кожата си чувствам като чужда дреха,

без теб усмихната дори насън не съм.

Без теб е някак сиво, прашно,

сърцето на парченца е сега.

Без теб небето винаги е мрачно,

без теб е пуста моята душа.