Без теб
Без теб
Калдъръмени улички
водят ме в мрака,
прихлупени покриви
ме следват покрусени.
Зидове каменни
надничат в душата ми.
Блъскам се в спомени,
пробождат сърцето ми.
Ето я пейката наша -
самотна и гузна…
смутено поглежда ме,
сгушена в тъмното.
"Нявга обещала ми щастие,
сега съжаляваш ме -
... не ти се сърдя.
При теб пак ще се връщам".
Време мина, откак тръгна си.
С теб отлетяха и птиците,
онемя и смехът на цветята.
Опустяха и дните, и нощите.
Колко ми липсват ръцете ти -
малки и нежни,
всяка жилка по тях
и мъха им по устните.
© Богдан Велков All rights reserved.
