Съня ми завзет е от тебе.
Деня ми в - плен на страстта.
Сърцето бие непростимо,
а волята стои си нерешимо.
Забрави ме в тъмна алея
стоя и вечно копнея.
Нима е нужно още да живея,
щом трудно е без тебе да лудея.
Нима ще мога нежно да обичам,
да галя и отново да се вричам.
Ще бягам ли в момента на раздяла
или ще чакам примерна и бяла.
© Еми All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
