Без теб петите ми са боси в жарката пустиня...
Червеното, и синьото, и жълтото са в бяло.
Очите ми графитени се давят в милостиня,
светът се плези гневен като в криво огледало.
Без теб са невъзможни цветовете на дъгата —
ти знаеш мойте думи — овдовели, премълчани.
Не плача аз, сълзите ми попиха във тъгата,
по-сухи и от сажди в незарастващите рани.
Без теб събирам сякаш от прокажените бреме,
и крача в сиво нищо, все препъвайки се в спомен,
пулсират слепите очи на сдъвканото време...
Безумно Бог душата ми във черни дупки рони. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up